УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Обръщам се към, Вас в качеството Ви на контролен орган, по спазване на Закона за защита на животните, за да съобщя за следното закононарушение:
От лятото на 2009 г. се грижех за женско куче, което всеки ден идваше пред моя блок и чакаше за храна и внимание. Животинката беше толкова игрива и предана... всеки ден ме чакаше и не, за да я нахраня, а за да получи внимание и грижа. Не искам да се впускам в лирични отклонения, а да разкажа как умря кучето, за което се грижех и възнамерявах да осиновя. След като кученцето започна да се навърта пред нашия блок аз постепенно започнах да се привързвам към него и да се грижа точно за това животно. Нарекох я Зази. Не след дълго, обаче, Зази изчезна. Оказа се, че са я заловили за кастрация в общинския приют. Върнаха ми я след близо две седмици със зелена марка на ухото. Всичко изглеждаше наред, имаше си обица на ухото. Не минаха и 2-3 месеца и забелязах, че Зази се разгонва. Много се зачудих, защото, до колкото знам, ако кучето е кастрирано не би трябвало да се разгонва. От външните му полови органи изтичаше кръв.
Реших, че това е нормално и изчаках седмица. Минаха десетина дни и установих, че положението се влошава и кръвоизлива се увеличава. Мъжките кучета започнаха да наобикалят Зази и дори да създават проблеми, боеве и скандали с хората. На 14-ти декември Зази започна да отказва храната и да се умърлушва. На другият ден потърсих помощта на ветеринарна клиника. Занесох животното на преглед с надеждата, че не е нищо сериозно. Зази имаше температура и има твърдо образувание в областта на корема и трябва спешно да се оперира. Операцията мина тежко. Направих снимки по време на операцията, които прилагам като доказателство. Оказа се, че кастрацията не е била извършена коректно в следствие на което кучето се разгонва. Лекарите назначиха антибиотично лечение. Прибрах Зази в къщи. На другият ден тя не реагираше нито на вода, нито на храна. Цялата трепереше и гледаше безпомощно. Опитах да и дам бульон, но тя повръщаше всичко и не уринираше. Доктора направи изследвания на кръвта. Оказа се, че Зази има бъбречна недостатъчност в следствие на неправилно извършена кастрация. Кучето започна да се мъчи и да изпада в несвяст. Плачеше и скимтеше неистово. Гледаше ме с молещи очи. Аз не можех да му помогна. Докторите вече не даваха надежда. След четири дни Зази почина. Какво стана, къде сбъркахме? Защо трябваше едно толкова жизнено кученце да умре по такъв безумен и потресаващ начин? Какво беше виновна Зази, че попадна на такива лекари, които буквално не могат да си вършат основната работа и кучетата мрат в адски мъки по русенските улици без да има кой да им помогне?Питам се, как Община Русе назначава служители в приюта за животни и знае ли кмета как се харчат нашите пари? Не трябваше ли кучетата да се кастрират и да се връщат живи и здрави обратно по местата им? Не фиктивно да се имитира „хуманна” дейност, намалявайки числеността на кучетата по варварски и касапски начин. В последствие разбрах, че моят случай не е първи и единствен. Четох публикации и в местната преса, че кучетата в общинския приют раждат. Моята Зази умря, но за да не продължава тази жестокост и експерименти с животни, Ви моля да вземете спешни мерки срещу „доктора” извършил манипулацията в общинския приют. Назначете лекари, които вече могат да извършват качествени операции, а не такива които тепърва се учат на гърба на нищо подозиращите живи същества.Налага се изводът за съществуването на пълен произвол и безконтролни действия от страна на ветеринарния лекар в русенския общински приют, след като такива груби закононарушения се извършват в град, където функционират НПО. Какво ли се върши в селищата, където такива организации няма? Надяваме се да реагирате незабавно и отстраните виновните лица, предвид очевидното жестоко отношение към животните, прикрито с имитиране на дейност и неспазване на закона.
С уважение:
Елица Симеонова
